Последвайте ни в Google News Showcase
Да се явяваш на парламентарни избори четири път в рамките на 18 месеца, си е доста изтощително занимание. Най-вече за мозъчните центрове на партиите. Доколкото има налични такива. Те трудно измислят завладяващи послания за една предизборна кампания, пък какво остава за четири, проведени в рекордно кратък интервал от време. Но няма как, всички трябва отново да мислят. Както тези, които се надяват да спечелят изборите, така и другите, които се стремят основно към това да попаднат в следващия парламент.
Именно през тази предизборна гледна точка следва да четем последната идея на Слави Трифонов за поредния референдум. Силно се съмнявам, че лидерът на ИТН сериозно вярва във възможността да бъде организиран в скоро време референдум за президентска република. Озвучавайки тази идея, той се надява да увеличи броя на гласовете за партията си.
Имат основание подобни надежди. Първо, в българското общество е популярна идеята за силната личност, която стои начело на държавата и която изглежда много по-сериозно от дребнавите и боричкащи се за облаги партии. Второ, настоящият президент се радва на широко одобрение и Трифонов има основание да вярва, че говорейки за президентска република, ще успее да накара поне част от почитателите на Радев да гласуват именно за ИТН на предстоящите избори. Някой може да каже, че електоралният плюс от подобна кампания едва ли ще бъде особено висок. Но пък на Трифонов не му трябва много. Трябва му толкова, че да влезе в парламента.
Въпросът защо ИТН, която преди една година спечели парламентарните избори, днес се бори за влизане в парламента, изисква отделна, много сериозна дискусия. В момента партията е на ръба и нищо чудно да се окаже, че няколко хиляди гласа ще се окажат решаващи за това дали отново ще присъства в Народното събрание, или ще последва съдбата на формации като тези на Яне Янев, Николай Бареков, Волен Сидеров. Може да се окаже, че тези няколко хиляди гласа ще дойдат именно от хората, които искат България да стане преизидентска република и които вярват, че ИТН ще работи в тази посока.
Вероятно пак някой ще възрази, че много хора вече са разочаровани от нежеланието или неумението на партията на Трифонов да направи каквото и да било по въпросите от предишния, толкова промотиран от тях референдум. Уж бяха такива непоколебими защитници на мажоритарния вот, а в три парламента не направиха нищичко в опит да реализират тази идея. Няма спор, това разочарование го има. Обаче и аз да повторя – макар и да са малко на брой, все някакви почитатели на политика Трифонов са останали. А на него не му трябва много. На тези избори той не се бори за победа. Бори се за парламентарно присъствие. Така че като предизборна стратегия идеята за президентска република е добра. Но в дългосрочен план тази идея не е добра за България.
Теоретично тя звучи добре. Начело на държавата стои човек, в чийто избор са участвали всички гласоподаватели. Не е някакъв партиен анонимник, каквито са повечето народни представители сега и които служат просто за натискане на копчета. Тъкмо обратното. Президентът е фигура с авторитет, застава с лицето си зад всяко решение и поема цялата отговорност за действията си, вместо да се крие зад някаква партийна дисциплина. Няма спор, хубаво звучат тези неща. Проблемът е, че реалността в България почти винаги няма нищо общо с красиво звучащите идеи. Ето ви един пример. На теория ние сме парламентарна република, нали? Значи всичко трябва да се решава в парламента, а изпълнителната власт е длъжна да се съобразява с взетите там решения. На практика обаче нещата стоят по точно обратния начин.
Спомнете си само на какво приличаше Народното събрание по време на управлението на ГЕРБ. Депутатите от управляващото мнозинство бяха като безмозъчни марионетки, които послушно изпълняваха всяко хрумване на премиера. В престараването си да се съобразят с неговата воля те стигаха до комично-абсурдни ситуации. Например седмици наред ни обясняваха колко жизненоважно е да бъде приета някоя законова поправка. Защото така беше казал Борисов. В един момент обаче Борисов генерално променяше мнението си по темата. И тогава същите тези депутати, със същия плам ни обясняваха колко всъщност ненужна е доскоро възхваляваната законова поправка. Съгласете се, че това е всичко друго, но не и парламентарно управление, каквото България има на теория.
Имам основателни предположения, че абсолютно същото лошо развитие ще претърпи и практическата реализация на идеята за президентска република. Вместо начело на държавата да стои сериозен и авторитетен държавник, нищо чудно да се окажем управлявани от нарцистичен типаж, за когото собствените му желания и комплекси са най-важното и който няма никакво намерение да се съобразява с демократичните правила. В момента идеята за президентска република среща сериозно одобрение и поради факта, че много хора продължават да харесват настоящия държавен глава. Но Румен Радев няма да е президент вечно, пък и това няма да бъде хубаво. Най-приятелски съветвам всички, които са почитатели и на президентското управление, и на Радев, да си представят ситуация, при която президент е....Кирил Петков или някой като него. Изобщо не отхвърляйте такава възможност. Спомнете си какво огромно одобрение имаше този човек само преди година. Леви, десни, консерватори, либерали се скъсваха да обясняват какъв страхотен политик е и как точно хора като него трябва да управляват България. Така че подобна личност без никакви проблеми би могла да стане президент. Просто хората обичат да бъдат лъгани красиво.
Ако сега президентът се казваше Кирил Петков и бяхме президентска република, най-вероятно отдавна щяхме да сме обявили война на Русия и да сме затънали в още по-дълбока политико-икономическа криза. Помислете малко и ще видите, че президентска република, начело с някой като Петков, е доста по-лош вариант от парламентарна република с премиер Петков.
Каквито и недостатъци да има парламентарната форма на управление, тя все пак позволява едно некадърно правителство, каквото беше това, доминирано от ПП, да бъде свалено. С един некадърен президент това би било доста по-сложна задача. Така че в името на съхранението и на малкото останала демокрация в България нека се придържаме към парламентарната република. Без значение какви кусури има.
